Все по-често потребители изнасят факти за ножицата между цените у нас и водещи европейски държави. За да се аргументират, те прилагат и снимки от български и чуждестранни магазини. Разминаването е най-чувствително при хранителните продукти, констатират от платформата Активни потребители.
Вярно ли е това и с колко се ощетява домакинският бюджет на средното българско семейство? Ето какво показват обективните оценки на Евростат за движението на цените в ЕС, коментирани от Института за пазарна икономика.
Фактическото индивидуално потребление (ФИП) на човек от населението в България, изразено в стандарти на покупателна способност, достига 73% от средното ниво за Европейския съюз през 2023 г. След повече от две десетилетия на почти непрекъснато догонване, България за пръв път преминава границата от 70% по този показател и успява да изпревари Унгария. По отношение на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отново изразен в стандарти на покупателна способност, България остава на дъното в ЕС, но отчита добър темп на сближаване в последните години и достига 64% от средното ниво през 2023 г. Отчитайки динамиката на двата показателя, както и сближаването спрямо други страни от Централна и Източна Европа, които масово са в диапазона 70-90% от средното за ЕС, има всички предпоставки формулировката „най-бедната страна в ЕС“, с която изглежда свикнахме през годините, постепенно да изгуби своята категоричност.
Да сравним цените
През 2023 г. ценовата динамика е чувствително по-спокойна в сравнение с година по-рано, като най-бързо към средноевропейските равнища конвергират цените в средноевропейските страни – Унгария (8,1 пункта за година), Полша (5,3 пункта), Чехия (5 пункта). На този фон България има относително бавна за региона конвергенция – с 1,2 пункта сближаване спрямо 2022 г. Голямата разлика обяснява и наглед изненадващия факт, че за първи път България не е на последно място по потребление в ЕС, задминавайки Унгария.
В годините след Ковид-19 ценовата конвергенция на България към средноевропейските равнища се ускорява значително. Докато през миналото десетилетие ценовият индекс се придържа в диапазона 49-53% от средното за ЕС (с необходимата уговорка, че това не е непременно една и съща номинална стойност, тъй като има инфлация), то през 2021 г. вече е 55%, през 2023 г. – 60%. Това отразява както изпреварващия икономически растеж на страната и позитивната динамика на доходите на домакинствата, така и чувствително по-високата инфлация след началото на руската война в Украйна в сравнение с големите държави в еврозоната, които имат и по-значителна тежест в индекса.
Разходите на домакинствата
От по-голямо значение е обаче сравнението при отделните групи стоки и услуги, тъй като те имат и различна тежест в разходите на домакинствата. Така например, докато при разходите за жилища и режийни, както при здравеопазването през 2023 г. България е била на едва съответно 39% и 41% от средните за ЕС ценови равнища, то при дрехите и обувките отношението приближава 87%, а при храните и безалкохолните – 88%. Това от своя страна означава, че при равнище на домакинския доход от около 50% от средния за ЕС, средните цени на храните, дрехите и комуникациите в България са относително високи. През 2023 г. най-бързата е ценовата конвергенция при комуникациите (4 пункта), а единствено транспортът и алкохолът се отдалечават от средноевропейските нива. Това обаче идва след бързата конвергенция през 2022 г., когато при храните има сближаване от цели 7 пункта.
Още по-интересно е разпределението в рамките на групата на хранителните стоки, които и най-често стават обект на сравнения. Докато при месото и хляба средната цена е 72% от тази на ЕС-27, при рибата – 73%, то има две групи стоки, при които цените в България през 2022 г. остават много над средните. Това са маслата и мазнините – 117%, както и млякото, сиренето и яйцата – 127%. Въпреки че още в средата на миналото десетилетие цените на яйцата и млечните продукти минават 90% от средноевропейските, през 2020 г. в хода на Ковид пандемията те вече са над средните. При мазнините и маслата изравняването се случва още през 2013 г. И докато при маслата и мазнините през 2023 г. се наблюдава известна нормализация и съответно спад на ценовия индекс с цели 17 пункта към средноевропейското ниво (макар да остава над него), при млякото, млечните продукти и яйцата отклонението от средното за ЕС-27 нараства с още 4 пункта.
Големите отклонения дават повод за размисъл за производителността и ефективността на предприятията в производството и дистрибуцията на категориите храни, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските, както и за конкуренцията и функционирането на продуктовите пазари като цяло.
Целия анализ можете да прочетете на: https://ime.bg/.
